Съществували Бог

Много хора вярват в богове, но те наистина ли съществуват.
Не е достатъчно да вярваш. Знанието се гради на факти и доказателства за съществуването на нещо. Все едно да вярваш(се надяваш), че в дадена кутия има заек, а всъщност да има морков. Какво прави човек в такъв случай? Той отива взима кутията, макар да са му казали, че вътре има заек и я разклаща. Ослушва се. Не чува да шава вътре нещо и се усъмнява. После я отваря и какво да види- морков. За това не е достатъчно да вярваш сляпо на нещо, независимо кой ти го е казал.
Какво представлява Бог? За повечето хора, той е всесилно същество, първоизточника на всичко, сътворил света както нему му е кеф- общо взето прави си каквото иска, където иска, и както иска.
Мислещия човек се пита- възможно ли е да има такова същество? Та нали природата се стреми към равновесие и не допуска за дълго да има "монопол".
Разбира се някой ще каже, а за какво е Дявола тогава. Ах Дявола май го забравих, но и в стария завет маи са го позабравили. Явно когато човек е взел да си задава въпроси и е усетил, че нещо не е както трябва, някак си в последствие се появява Дявола за да стабилизира на някому потребно "равновесие", но стига белетристика нека да се опитане да вникнем малко по-дълбоко и с малко здрав разум и логика.
Трябва да се запитаме- Какво имаме; какво наистина знаем за света около себе си, което е наистина е непроменимо във вечността и на тази основа ще започнем да изграждаме знанието, което имаме и по този начин ще рушим малко по малко предубежденията си.
Та това нещо е Вселената (ако някой е любопитен да знае нещо повече за вселената нека прочете първата статия- "Съществували Съдба"). За нея знаем вече от предишната ми статия ("Съществували Съдбата"), че тя е безкрайна както по време така и по пространство. Вселената като дума означава нещо единно нали, но не е така тя е безкраен комплекс от частици (независимо какви, може да са и звукови и светлинни вълни и т.н.) с различни размери и свойства.
Човека почти всичко равнява по себе си. Тогава да вземем човека за опорна точка. От човека има много по-големи неща от които той е една малка (но досадна :)) част. Например: човек е част от човечеството, което е част от фауната, която е част от планетата Земя, тя пък на свой ред е част от Слънчевата система, която е част от Галактиката Млечен път и така нататък. Някой ще си каже- да, но от човека има и по-малки частици- и ще се окаже прав. Да така е, човек е изграден също от части- Кръвоносна система- сърце- артерии- кръв- кръвни клетки- органели- органични съединения- атоми протони- електрони- кванти-неутрино и т.н.. Какъв е извода от това? Извода е съвсем елементарен ние сме изградени от части и самите ние сме част от нещо по-голямо.
Сега трябва да уточним, какво е това "нищо"? Нищото е изкуствена величина(както и времето- което замества движението за наше удобство, иначе само по себе си не съществува). Нищо практически във Вселената не съществува. Ние казваме нищо на нещо което не ни интересува (например казваме, когато търсим нещо но го няма- под леглото няма нищо, но там всъщност има цял куп неща които не ни интересуват), или казваме нищо за нещо което още не сме проучили или още открили(например- в космическото пространство между планетите няма нищо, но там има звезден прах; всевъзможни лъчения; магнетизъм и др.). Какъв е извода? Извода както и предния не е далече от мисълта- нищо не идва от нищото, и нищо не отива или се превръща в нищо, а всяко нещо се е създало от нещо друго и се превръща в последствие в нещо друго.
От тези прости изводи следва да заключим, че дори да има нещо което е многократно по-силно и способно от нас и може да ни изпари, както вие изпарявате микробите като сипете доместос в тоалетната чиния, то не е всесилно и нито е най-голямото и то е част от нещо по-голямо и т.н..
Каквото и същество да се крие зад това название, също има слаби страни, както и на микробите се е случвало да "видят сметката" на някой човек.
Следва и второто заключение, че от където и да се е пръкнал "Бог" то със сигурност не е от нищото, а от нещо друго което е съществувало преди него и т.н. Също така той не е вечен дори да съществува милиарди години ще дойде неговия край и той ще се превърне в нещо друго(човек живее средно 70-80 години, докато повечето микроби от 30 до 60 секунди ).
Не трябва да ми вярвате сляпо и не е желателно. Просто си задайте същите въпроси и сами ще достигнете до правилните заключения(ако не сте ги вече достигнали) и от това ще бъдете най-малкото горди със себе си.