Историята на един работнически автомобил- ЧАСТ 3

Проекти разбира се не липсват,но хрушчовското управление и брежневския застой си казват своето-просто няма пари.В резултат се появяват Москвич 2138 и 2140,които са рестилизирана версия на Москвич 408 и 412.Разликата се състои в това,че на тези модели се поставят двукръгова спирачна система със сервоусилвател и нов външен вид,наподобяващ на танк или БТР заради ръбатите форми.Иначе се поставят добре познатите мотори на Москвич 408(който разбира се е меко казано остарял-в основата на конструкцията му стои двигателя на Москвич 401-407) и 412.Тези москвичи не са конкурентно способни на ладите и завода като цяло тръгва надолу.Москвич 2138-408 се произвежда до 1982г когато е снет от производство поради вече прекалено старата конструкция и в резултат на това фактическата му непродаваемост.Но и при другия модел-Москвич 412 нещата не са по розави .Отчетите за 1984г. показват,че 90 процента от продукцията не се продава.По рейтинг завода се нарежда на предпоследно място след този на Запорожец.Горбачовската перестройка не донася нищо хубаво за завода.Въпреки,че през1986г.дебютира нов модел Москвич-21412 и2141 Алеко нещата не се оправят.Тези модели са изцяло нови с ново стилно купе,предно предаване,но се поставят морално остарели двигатели ат ВАЗ и АЗЛК412.Те са маломощни за иначе тежкото и просторно купе.Качеството като цяло обаче е на много ниско ниво.Ръждата се появява бързо,а и дефектите са чести.

Но в историята настъпва ново време-времето на тихите революции и империята на Ленин и Сталин рухва в един миг напук и като,че ли на подигравка с кръвта на милионите работници с които е изградена.Започва бурно и противоречиво време на преходи,реформи и демокрация.Из улиците се появяват лъскави и модни западни автомобили и хората узнават що е то лукс,а нашият роден Москвич започва малко по малко да умира тъй както е умряла и неговата система,чиято рожба е и той.Верния труженик бива захвърлян пред блокове и дворове и е оставян на безмилостното унищожение от времето.По родните пътища започват все по рядко да се срещат разнебитени до неузнаваемост москвичи.След 2000г завода изпада в тежко финансово положение и фалира.Това е края на автомобилната марка Москвич родена през далечната 1947г с указанията на Сталин.Днес много рядко се срещат предимно в провинцията движещи се 30-40 годишни москвичи,които са в лошо състояние,но има и хора които все още стопанисват тези коли.Автомобила все пак е непретенциозен откъм консумативи и е лесен за ремонт пък и е със здраво окачване което го прави добро превозно средство за нашите занемарени пътища.Много от западните автомобили са непосилни да издържат на такава варварска експлоатация каквато му прилага родния балкански човек.Още повече, че москвичите се експлоатират с десетилетия.Но през тези десетилетия хората се променят,променят се и нравити,предпочитанията и исканията им и така трябва да бъде ,за да се развива човечеството.Все пак живота е движение,всяко застояване и спиране е равнозначно на смърт.Така и става с Москвича,който по стечение на обстоятелствата спира да се развива и умира.Той е все един и същ-груб,суров автомобил,за груби и сурови хора ,способен да работи вярно и да придвижва хора и товари от т.А до т.Б и нищо повече.Но за своите стопани той е всичко и автомобил за работа и за екскурзии и развлечения,а впоследно време и спомени:за дядото,който го е купил-спомени за младоста и първата кола,за сина,който го е наследил като семейна ценност-спомени за първото шофиране,за внуците-удоволствието да се докоснат до историята.за съжаление днес такива автомобили не се произвеждат.