ОБЕЩАВАМЕ ВИ:

ОБЕЩАВАМЕ ВИ: ДА ВИ ОТЪРВЕМ ОТ ГЛУПОСТА И НЕВЕЖЕСТВОТО, ЗАБЛУДИТЕ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА!

ПОРАЖДА СЕ ЛОГИКА КОГАТО ИМА МИСЪЛ, ЗАЩОТО ТАМ КЪДЕТО ИМА МИСЪЛ ТРЯБВА СМИСЪЛ!

КЛИКАЙКИ ВЪРХУ РЕКЛАМИТЕ - ПОМАГАТЕ! С ПАРИТЕ ОТ ТЯХ ЩЕ ОРГАНИЗИРАМЕ КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОБРА КАРИКАТУРА

Страници

събота, 26 януари 2008 г.

Момчето което играеше в дерето- Литературен роман. Част 2


Бяха минали три години от рождението на Fire. През тези години той растеше под грижите на родителите си.
Дойде време той да тръгне на детска градина, майка му го записа в детската градина, където тя бе учителка, заедно с първия му братовчед Боби(син на по-малкия брат на майката на Fire). Боби бе само с десет дни по-малък от Fire. Двамата братовчеди станаха неразделни приятели, чиито бели караха леличките( които отговаряха за чистотата в детската градина) да изпадат в ужас, а детските учителки в паника.
Детската градина беше много блокова двуетажна сграда(без да броим подземието, където бе машинното за парното отопление, голямата кухня, и помещението за пране и склада-децата ги беше страх от него, защото коридорите му бяха винаги тъмни или сумрачни- затова го избягваха), като яслите бяха отделени от централния блок с тесен и дълъг коридор(от едната страна на който бяха разположени кабинети, а от другата имаше по цялото му протежение прозорци, от които всеки ден струеше лъчиста бяла светлина.).
Денят бе топъл, а въздуха бе много свеж след снощният проливен дъжд. Всичко на около изглеждаше някак по-чисто и приветливо. Двамата калпазани Fire и Боби, бяха вече закусили в детската градина и се чудеха с какво да си разнообразят безгрижния живот.
-Боби хайде да си направим къщичка от онези кубчета.-Fire посочи 20см. бели кубчета от пресован картон, които бяха захвърлени небрежно в единия ъгъл на стаята за игра.
-Еми добре.
Бяха вече направили стените на едно квадратната бъдеща къщичка, дори бяха леко загатнали за наличието и на един прозорец, когато на Fire му се наложи да отиде по нужда.
-Боби стои тука и пази къщичката докато се върна. И не пипаи нищо.-Боби кимна с глава.
След като излезна от детската тоалетна Fire реши да се качи на горния етаж да види какво прави майка му, която отговаряше за шест годишните малчугани. Когато се качи на площадката на горния етаж, разделяща две детски стаи(тези стаи имаха помещение за игра, спално помещение, закусвалня тоалетни и кухня), забеляза странно ухаещо цвете. Но уханието не идваше от някакви цветове, а от неговите листа(тези листа бяха с бъбрековидна форма с назъбен край, отгоре бяха зелени на бели петна между дебели месести жилки, а отдолу те бяха кърваво червени и отгоре и отдолу бяха покрити с множество мъхнати власинки). Fire не се колеба дълго, защото си спомни, че един път на вилата баща му му бе показал растение което се казваше лютиче с дълги саблевидни листенца които баха с лек лютив вкус. Той откъсна част от едното цвете и го пъхна в устата си. Цветето имаше сладко-кисел вкус. Fire продължи да къса и да яде листата на цветето. След като излапа няколко големи листа, реши да сподели голямото си откритие с братовчед си, откъсна едно листо, навиго на руло и го пъхна в джоба на панталона си. Когато Fire отново влезе в стаята на неговата група вида братовчед си да стои в страни от къщичката, а тя някак си беше почти завършена.
- Нали ти казах да стоиш вътре и да не пускаш никого.
- Не успях да ги спра те са трима, а тебе те нямаше.
-Така ли? Сега ще видят те.- Fire се запъти към къщичката.- Излизайте от нашата къщичка, никои не вие канил.
-Да има да чакаш. Тази къщичка вече е наша.- каза едно от момчетата в къщичката.
За Fire това беше предостатъчно и с един скок се хвърли върху къщичката и я пръсна из цялата стая, като взе да налага момчетата, които бяха вътре. Стреснати и уплашени от неочакваното нападение и свирепия поглед на Fire, който раздаваше юмруци на ляво и на дясно, с викове се разбягаха из стаята като пилци из тръстика.
След това покушение с което въведе "ред" в детската градина, той доволно се приближи до братовчед си, който от бързо развилите се събития дори не оспя да се намеси и само гледаше изненадан самодоволната усмивка на Fire.
-Боби виж какво нося.- Fire показа свитото листо на странното растение, което от борбата бе станало на пергамент.
-Какво е това?
-Листо. Яж. Много е вкусно.-Fire насърчително кимна с глава и подаде цветето.
-Да, да. Аз да не съм крава.- каза Боби и махна с ръка с нежелание. Но Fire бе твърдо решен, че Боби трябва да опита от това цвете.
-Яж го ти казвам! Няма да повтарям!-Боби се замисли, погледна сериозния Fire, после погледна смачканото листо и сметна да не се съпротивлява повече и да угоди на братовчед си, като опита малко от цветето.
Боби си взе парче от листото и го изяде.
-Ммм, наистина е вкусно. Дай още малко.-така двамата изядоха листото, но това не им бе достатъчно.
-Fire. Къде може да намерим още.-попита Боби с явен интерес.
-Има ги много. Всяка госпожа си е донесла по някое цвете. Ще обиколим детската градина когато всички заспат на обят.-Боби кимна одобрително.
Госпожата накара всички да си легнат. Това направиха и двамата приятели, чиито легла баха разположени през едно. Те изчакаха и учителката да заспи-което често се случваше. Fire се надигна от леглото за да се увери, че всички спят.
-Пссссс, псссс Боби. Ставаи.-но Боби не отговаряше. Fire взе чехлата си и замери леглото на Боби.
-Ох. Буден съм.-изсъска Боби
-Хайде да вървим.
-Сигурен ли си, може да си навлечем неприятности?
-Абе к"ви неприятности. Айде тръгваи!
Двамата се свлякоха от леглото и започнаха да лазят. След като се измъкнаха от спалното помещение, те започнаха да търсят вкусните цветя. Двамата лакомници бяха изяли всички подобни цветя, като бяха оставили само дръжките им да стърчат от саксиите. Върнаха се по леглата, както бяха и излязли от тях.
След като всички станаха за следобедната закуска, се разнесе сподавен вик.
-Holly децата ти са изяли всичките цветя!-Госпожа Hollyhock бе майката на Fire.
След кратък анализ на щетите, на двамата братовчеди им беше отсъдено наказание, което незабавно беше изпълнено, пред личен състав от: Госпожа Hollyhock и още две госпожи плюс три-четири лелички.
А наказанието беше налагане с тънка пръчка по ръцете и задните части на момчетата. Но двамата калпазани баха свикнали с по строгия ред в детската градина (установен специално за тях) и не отдаваха голямо внимание на наказанието.

Няма коментари:

Поглед

.

ПОГЛЕД

Има ли извънземни?