Бе изминала още една година и Fire растеше все така буен. В своите пакости той винаги разчиташе на своя братовчед. Беше понеделник и госпожа Flowers трябваше да бъде първа смяна. Тя събуди Fire, които много мразеше да става рано, но също трябваше да ходи на детска градина. Детската градина бе на около 800 м. от дома им в посока към горната част на града, стигаше се до там за 10-на минути пеша. Fire обичаше когато майка му го води на детската градина. Бе 7 чеса когато излезнаха от къщи. Късна есен бе навън, бе ясно и хладно. Госпожа Flowers бързаше и малкия Fire за да я следва правеше големи крачки които го изморяваха. Госпожа Flowers забеляза това и се спря.
-Fire, ако искаш да ме следваш без да се изморяваш бързо, трябва да правиш по-малки, но по-чести крачки. Разбра ли?
-Добре мамо.- и те продължиха. Fire бързо осъзна, че това което му каза майка му е вярно.
Стана 12 часа и всички деца в детската градина бяха по леглата. Малко след като всички вече спяха, Fire събуди Боби и двамата пълзешком се изнесоха от спалното помещение. Вече бяха в коридора когато Fire разкри плана си на Боби. Целта бе да влезнат в кабинета на директорката(едно от най-привлекателните и тайнствени места в градината, Fire дълго си бе мечтал да надникне там). Те стихнаха бързо до вратата на кабинета. Като се озъртаха плахо за някоя леличка или учителка, Fire открехна вратата на кабинета и като се увери, че няма никои влезе вътре, а приятеля му го последва. Те се чувстваха като ли че бяха влезнали в магазин за играчки. В тази стая имаше много предмети- писалище с телефон, по него бяха разхвърлени книжа, документи, писалки и други интересни предмети. По околните рафтове имаше подредени какви ли не предмети, но най-голямо впечатление на младежите направи една сравнително голяма стара пишеща машина с олющено цинково синьо-зелено покритие.
-Виж Боби истинска машина за писане.- с удивление каза Fire натискайки клавишите й.
След като се налюбуваха на старата пишеща машина те започнаха да тършуват из чекмеджетата.
Когато Fire отвори най-долното крило на секцията срещу бирото, не можа да повярва ня учите си. Там имаше няколко противогаза (бяха само детски).
-Боби знаеш ли какво е това?
-Не какво е?
-Това са противогази.
-Да бе да! Ти откъде знаеш?
-Слушай какво ти казвам това са противогази.-(разбира се двамата за първи път виждаха на живо противогази)- По телевизията ги носят на главите.-Fire взе един от противогазите и започна да го слага. Гумата плътно прилепна по лицето му. След като го сложи Fire започна да диша по-трудно, трябваше да полага усилие за всяка глътка въздух. Стъклата на противогаза се оросиха и Fire виждаше Боби като един силует. Fire много се уплаши от това. Не му достигаше въздух и той се опитваше да свали противогаза, но от дишането той се бе прилепил плътно за главата му като вендуза. Боби не знаеше какво да прави. Fire се мяташе на всички страни и със сетни сили успя да го свали. Явно стария противогаз се бе повредил. След това премеждие те върнаха противогаза на мястото му и излезнаха от кабинета.
Денят бе към своя край. Fire се прибра в къщи и разказа за интересното и опасно преживяване на баща си, за пишещата машина и противогазите, но баща му се усъмни в историята му, като я сметна за продукт на голямото въображение на сина си. Така мина още един вълнуващ ден за малкия Fire. Които ден го изпълваше с мечти за бъдещето. "Какво ли ми предстои да преживея" си мислеше малчугана сгушил се под юргана малко преди да се унесе в друг тайнствен свят, в който всичко бе възможно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар