Баба ми, която доживя до 93г ми е разказвала страхотни истории за едно време. Една от тях е свързана със самодиви, но не какви да е самодиви, а така наречените лоши самодиви или още казано по нашия край - пирии. Тази история е преживяла лично.
И така: Баба ми била малка 5-6 годишна, когато баща й, кмет на Неделино по онова време и заможен търговец, решил с двама аргати (работници) и баба ми да отидат до едно тяхно място около село Дуня.
Качили се на конете и с няколко мулета се запътили към селото. Село Дуня се пада с 400 метра по-високо в планината, северозападно от град Неделино. Пътя минавал над отвесни склонове, чийто стръмнини се спускали в деретата до 50м. Пътят криволичел по склона. Наоколо гори и шубраци. Когато минавали над една стръмна урва, баба ми погледнала надолу и видяла на една голяма скала в дерето, на открито да стоят три млади жени облечени в червени ефирни дрехи, който прозирали. Баба ми чула как те пеели странна песен с нискочестотна тоналност - оприличаваща го на Ииииии-ииииии-иикане.
Баба ми и останалите завили по склона и тогава баба ми попитала пра-дядо ми дали е видял трите жени в дерето. Той попитал какви жени, а тя му казала какво е видяла. Пра-дядо казал да спрат и да го изчакат, а той се върнал назад да ги види.
Не след дълго се чули изстрели (пра-дядо ходел винаги въоръжен с пищов и пушка, бил ловец, а и времената били такива). В този момент изведнъж се извил силен вятър (подобно на смерч). За малко смерча да успее да вдигне баба ми и един от аргатите скочил и я хванал. Така той я затулил при себе си. Смерча както се появил така и затихнал. Баба ми разказваше, че на небето нямало и едно облаче.
Пра-дядо ми се върнал и те го попитали какво е станало, а той отвърнал - "Всичко свърши. Да вървим!" Те не посмели да го разпитват повече, а той никога не разказал какво точно се е случило.
Няма коментари:
Публикуване на коментар