ОБЕЩАВАМЕ ВИ:

ОБЕЩАВАМЕ ВИ: ДА ВИ ОТЪРВЕМ ОТ ГЛУПОСТА И НЕВЕЖЕСТВОТО, ЗАБЛУДИТЕ И ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА!

ПОРАЖДА СЕ ЛОГИКА КОГАТО ИМА МИСЪЛ, ЗАЩОТО ТАМ КЪДЕТО ИМА МИСЪЛ ТРЯБВА СМИСЪЛ!

КЛИКАЙКИ ВЪРХУ РЕКЛАМИТЕ - ПОМАГАТЕ! С ПАРИТЕ ОТ ТЯХ ЩЕ ОРГАНИЗИРАМЕ КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОБРА КАРИКАТУРА

Страници

понеделник, 17 август 2015 г.

Щур сън



Сънувах много странен сън:
В началото бе малко объркано, но бе нещо такова -

Някой ми зае стария си винено червен олющен опел комби. Помня, че се управляваше много лошо. После натоварих ужким група приятели с него  и тръгнахме на екскурзия. Както си пътувахме (ясно помня в съня, че бе от София в посока Пловдив), се отклонихме да видим някаква местна забележителност. Бе някаква стара военна база. Когато отидохме там имаше току що дошъл автобус с туристи, които бяха слезнали от него и се бяха насочили към централна невисока 2-3 етажна сграда, която приличаше на офис-център, или туристически център. Когато влезнахме вътре, излезе пред нас един военен офицер и няколко войника с него. Той ни съобщи, че сме дошли в неподходящо време и че ще се прави тест на ядрена бомба на полигона до базата (УАОУУУ си казах на сън и то не от удивление, а по-скоро от невярване). Каза ни, че всички трябва да слезем в бункера отдолу, докато теста мине, тъй като е нов вид бомба и не се знае какви ще са последиците от нея.
За миг се поколебах дали да сляза с всички, но се сетих, че документите ми са в опела, лаптопа и други неща които в съня съм ги оценил за важни и са били в опела, а имах смътното чувство, че не е безопасно да се остава тук, но знаех, че нямам много време, тъй като явно теста ще е скоро. Излязох от сградата въпреки молбите на приятелите ми и персонала.
Когато влезнах в Опела  и тъкмо да го подкарам от задната седалка изкочи.....(кой мислите?:))))  - Любомир Нейков. Бе сякаш предрешен, по-възрастен, с одърпана и стърчаща коса нагоре като кралски пингвин и с леко налудничева усмивка(в началото се загледах доста докато го позная)-и той ми каза:
-Какво ме гледаш?! Карай по-бързо!!!- обърнах се на пред и с усилие запалих Опела, като без да се обръщам му казах:
-Вероятно взривът ще е на север, тъй като там е полигона, за това ще тръгнем към Пловдив.
Подкарах таралясника и отпрашихме в посока Пловдив. Качихме се на магистралата. Трафика бе слаб, но по едно време рязко застудя. Взехме да се спускаме по един наклон с неголеми завои, а от дясно по протежение на пътя имаше рид, или издължен хълм, който "следваше" по протежението на пътя.
Колите започнаха да не могат да стоят на пътното платно. Взеха да се пързалят по платното и хората се опитваха да ги задържат на пътя, като правеха зигзакообразни движения. Ние не бяхме изключение. Същевременно заваля проливен дъжд. Когато колата слизаше надолу и почти да стигне участъка където наклона свършва и пътя ставаше равен, внезапно ни заля голяма приливна вълна (не знам от къде). Водата ми се стори плътна (тоест не като вълна, а като течение на голяма пълноводна река), беше светло кална (тоест мътилка, а не наситен цвят на кал). Водния поток пое колата ни и тръгна да ни носи извън магистралата. Нямах много време за мислене и когато обърна колата с вратата от моята страна на горе, просто дръпнах дръжката и я изритах с крак да се отвори на горе. Качих се и се хвърлих във водата. Любо Нейков се оказа и той зад мен във водата. Хванах го за ръката, или по-скоро се хванахме заедно и с мъка се добрахме до стърчащата мантинела на магистралата над водата.
Там се задържахме. Помня, че се огледах наоколо, но виждах цялата равнина под вода. Само хълма с магистралата от който се спускахме бе над водата, а ние бяхме точно на границата между сушата и водата.
И ТАКА СЪНЯТ СВЪРШИ;)

Русские - самая спокойная нация. (y)

Posted by I am Eastern European on 21 март 2014 г.

Няма коментари:

Поглед

.

ПОГЛЕД

Има ли извънземни?