Знам от баба ми една история и тя е следната:
"Нейния баща бил кмет през трийсетте на нашето селище. Една мома от горните квартали му пратила дете да му каже, че тя иска да се омъжи за младеж от долните квартали, което било по случайност и съсед на пра-дядо ми до един от неговите имоти.
Само, че тя разбрала, че гарникрайци (тези от горните квартали) са решили да я "крадът" за едно момче от техния квартал дадената вечер на седенката(сбирки на младежи на времето). И го помолила да й помогне.
Пра-дядо преметнал пушката си на рамо и отишъл при момчето, което искала момата. Питал го дали и той я иска. Той потвърдил и дядо казал: "Идвай с мене!"
Тръгнали двамата към седенката и като пристигнали момата била там и имало още 30-сет гарникрайци момчетии, които са се събрали да я "крадат" за един от тях. Дядо пред всички се обърнал към момата и посочил младежа зад него й я попитал: "Сакаш ли да му пристанеш на това момче?". Тя отговорила: "Да, сакам.". "Айде тогаз тръгвай с него на дома му!" И така момата се омъжила за младежа който е искала, но баба ми казваше, че тя излезнала много неблагодарна - постоянно бутала плета на границата между тейния имот с този на дядо ми и пускала редовно кокошките в неговия двор. На това казвам: НЯМА НЕ НАКАЗАНО ДОБРО;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар