Автомобилите Запорожец (ЧАСТ-1)

В следващите редове ще стане дума за един наистина култов социалистически народен автомобил, чието име може гордо да се впише в историята на социалистическите автомобили наред с такива легенди като Победа М20, Варшава 223, Волга М21, Москвич, Лада, Трабант и др.
На пръв поглед този автомобил поражда доста подигравателни асоциации. Поради това доста хора в миналото, а също и днес го отбелязват като” последното отмъщение на Хрушчов”. Всъщност това донякъде може да се окаже и вярно, тъй като се смята, че доклада който изнася Хрушчов на 20-и конгрес на КПСС през 1956г. за култа към личноста е донякъде и лично отмъщение срещу Сталин поради това, че съветския диктатор не е помилвал сина на Никита Хрушчов.(за неосведомените читатели, трябва да кажем, че сина на Хрушчов застрелва войник през време на Отечествената война – става така,че при запой с приятели тъй като се слави като точен стрелец, той без да иска убива войник върху чиято глава е поставена бутилка, която всъщност е трябвало да бъде уцелена. Сина на Хрушчов е арестуван веднага и предаден на съд. Въпреки молбите от страна на бащата, Сталин не проявява милост.) На всички е известно и до какво водят реформите проведени от Никита Сергеевич, които също се смятат за отмъщение. Затова и всред народа той е известен като Никита Кукурузин, а също и не е тайна за връзката му с евреите и Рокфелер.
Но автомобилите Запорожец по своята същност са гордост за Запорожкия, червенознаменен автомобилен завод “Комунар” .
Всъщност историята на завода започва през далечната 1863год., когато група холандци основават фабрика за производствао на селскостопански машини. Тя постепенно се разраства, преобразува и разширява. През 1923год., предприятието се специализира за производство на зърнокомбайни и трактори. Те са били от голяма необходимост още повече, че Украйна е житницата на Европа. През следващите няколко десетилетия това е и основната продукция на завода, задоволяваща нуждите на развиващото се кооперативно социалистическо земеделие.
С времето обаче нуждите от автомобили нарастват, а продукцията на Московския и Горкиевския автозаводи е недостатъчна да покрие нуждите на огромната съветска земя.
Петролната криза също започва да се усеща, а редом с това и необходимастта от нов микролитражен и евтин автомобил за обикновени работнически хора. Затова е взето решение за производство в Украйна на нов по своята същност автомобил, аналог на модерния по онова време Фиат 500. Всъщност за изработката на каросерията конструкторите от МЗМА, гр.Москва използват именно такъв автомобил и за това на външен вид каросерията на руския автомобил наподобява много на Фиат 500. Разработката на московските конструктори е наименована Москвич 444.След това е взето решение за оборудване на завода в Запорожие за производство на автомобила.
Приликата с Фиат обаче е само външна. Всъщност автомобилите са коренно различни. На руската машина първоначално се правят опити да се присади двигател от мотоциклет “МД-65” но неуспешно, поради това че мощността на този двигател е недостатъчна и колата среща трудности при изкачването на наклони, бързо прегрява и изобщо резултатите от изпитанията са незадоволителни. Опитите продължават с двигатели от Ситроен 2CV, БМВ 600 но също неуспешни.
В отговор на нуждите през 1959 год. Конструкторите от Мелитополския моторен завод предоставят нов четирицилиндров, четиритактов, бензинов двигател с въздушно охлаждане и мощност от 26к.с./19,4kw и работен обем от 887куб.см. При серийните автомобили мощността е повишена на 27к.с.